Показват се публикациите с етикет нов завет. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет нов завет. Показване на всички публикации

петък, 16 септември 2016 г.

Богатството в Новия завет

Сред християните често възниква въпроса „Какво трябва да бъде нашето отношение към богатството?“  Защо и нашият Господ Исус Христос и неговите апостоли се изказват толкова негативно за богатството и богатите? Не е ли богатството благословение и не бяха ли мнозина от старозаветните праведници ( например Йов, Авраам, Исаак, Яков и др.) богати? Нещо повече – не е ли казано изрично  (поне за някои от тях), че богатството им се дължи на благословението от Господа? (напр. Йов 42:12, Битие 24:1, Битие 26:12-16, Битие 30:27-30)
В Новият завет обаче виждаме съвършено друга картина  - предупреждението на Исус колко „мъчно е да влезе богат в Божието царство (Матей 19:23), призиви към учениците да продават имота си и да дават на сиромасите(Матей 19:21, Лука 12:33), наставления да не се грижим „какво ще ядем и пием“ и др.

За да разберем това привидно противоречие е необходимо да се вгледаме в новото откровение, което получихме от нашият Господ Исус Христос – и по-специално в Неговата мисия. Христос дойде на света за да бъде света спасен чрез Него. По-конкретно :
  1. Той ни изкупи от силата и проклятието на греха, ставайки сам Той жертва за грях.
  2.  Той (бидейки „образ на невидимия Бог) ни изяви и показа Бога.

За да извърши това Той „се отказа да държи твърдо равенство с Бога“  (Филипяни 2:7) и „като бе богат, за нас стана сиромах“ (2 Коринтяни 8:9). Защо беше необходимо това? Защото за да ни помогне беше необходимо Той да страда вместо нас. А за да може да страда вместо нас беше необходимо да стане като нас. Как би могъл да понесе греха на Човека (т.е. на цялото човечество) без сам Той да стане Човек?  И не просто стана Човек, но най-последния между човеците – за да не му бъде спестена никоя човешка скръб и тегота, но Той да ги понесе всички и да ги унищожи на Кръста заедно с "тялото на греха" (Очевидно е, че ако беше по някакъв начин привилегирован, Той не би могъл да представлява цялото човечество.).

Христос не само изпълни всичко това, но ни даде и друга огромна привилегия – възможността да участваме в Неговото дело и да споделим Неговата слава. Той основа Църквата Си, която да бъде Негово тяло тук, на земята. Какво означава това? Означава че Той не само се възнесе в плът стои „отдясно на Отца“, но в известен смисъл продължава да живее  в плът и на земята – чрез Църквата. Църквата е Неговото тяло тук и сега. Когато Той иска да отиде някъде, отива чрез Църквата. Когато иска да извърши нещо, върши го чрез Църквата.  Той е в Църквата и Църквата е в Него. По този начин Църквата съучаства в Неговото дело, а оттам и в Неговата слава.

Какво означава това на практика за мен, обикновения редови  християнин? Означава, че  (макар и в един много ограничен контекст) Христос  продължава делото си в и чрез мен – там където е благоволи да ме постави, сред някаква малка или по-голяма общност от хора.  Означава, че – в и чрез мен – Той отново трябва да се смири и да стане „последен“ за да може да бъде свещеник (в и чрез  мен) за тези хора. Само по този начин ще мога – макар и в моя мъничък локален контекст – да изпълня (или Христос да изпълни в мен – то е едно и също) горните две точки.
Какво ще стане ако не го направя?
  1.  Ако не съм последен от всички няма да мога да понеса теготите им и да им бъда свещеник пред Бога.
  2. Няма да им представя истинския Бог, а друг бог – такъв който не се смирява, държи на своето, а често и не само че не се задоволява с положението, което вече има, а държи и още повече да придобие.

Не съм сигурен, че мнозина християни се замислят за величината на богохулството, което се крие в последната точка, за петното, което можем да лепнем върху Божието лице.  Ако твърдим, че сме „тяло Христово“, че сме се „облекли в Христос“  то това означава че ние сме Негов образ – точно както Той е „образ на невидимия Бог“. И е естествено хората да погледнат да видят що за човек е този Исус – най-малкото от любопитство. И какво виждат?

Най-лошото от всичко е, че освен нашата немощ – която е поне в някаква степен естествена – твърде много лъжебратя са се вмъкнали между нас, които не само че не се срамуват от това, че изобщо не приличат на Христос, но и с необяснима дързост и безочие твърдят, че всъщност това бил истинския Му образ – един христос, който обича богатството и комфорта, стреми се към светска власт и почести и мисли единствено какво още може да “издои“ от Бога за да си живее максимално дълго и комфортно в този свят и чието царство е тук и сега (без значение дали го заявяват в прав текст или не).

Затова в заключение бих искал да призова всички истински братя в Христос – разграничете се от подобни хора и техния христос.  За да не станете съучастници в злите им дела и в наказанието им, което неизбежно ще дойде ако не се покаят.


четвъртък, 26 януари 2012 г.

Свещенството на вярващите


„При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.“
(1 Петрово 2:4,5)

Каква е нашата роля като християни в света? Ако трябва да я обясня с една дума, бих избрал именно свещеници. На пръв поглед в Новият Завет не се говори много за свещенството на вярващите, но всъщност това е темата, около която се върти всичко. Ако за момент забравим за себе си – за нашето спасение, нашето освещение, нашите проблеми и т.н. - и се опитаме да вникнем в по-широкия Божи промисъл за света като цяло, какво ще видим?

1. Отначало Бог обеща на Авраам не само че ще го благослови лично, но и че в него „ще се благославят всички земни племена.“

2. После, в изпълнение на това свое обещание, Той изведе народа на Израел от Египет и обясни как ще стане това – те щяха да бъдат „повече от всичките племена Негово притежание“ и „вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ.“ (Изход 19:5,6).
Какво иска да каже Бог с това, че ще му бъдат „царство свещеници“? Все пак свещеници бяха само Аароновите потомци, не целият народ. Според мен Бог искаше да им каже, че както Аарон и неговите потомци изпълняваха свещеническа роля за тях, така и целият народ ще има свещеническа функция спрямо останалите народи. Те щяха да бъдат един специален (отделен от останалите, свят) народ – сред тях щеше да обитава самият Бог! И това щеше да има значение не само за тях, но и за целият свят. Те трябваше да изявяват Бог и Неговата слава и чрез тях Той щеше да благослови и останалите племена. По този начин Той изпълняваше съвършено двете страни на обещанието Си към Авраам – че той (и потомците му) ще бъдат благословени и че чрез тях ще се благославят всички племена. Те не само получаваха особен статут на благословение, те трябваше служат и като „проводник“ на Божието благословение за целия свят!

3. Кулминацията на обещаното благословение беше идването на Месията, в когото се изпълни обещанието за спасение и изкупление. Той освен това унищожи разделението между Израел и езичниците и прибави към Божият народ онези от езичниците, които пожелаха да го приемат. Свещеническата роля на Божият народ обаче остана (сравни Изход 19:6 и 1 Петрово 2:5). Затова важно да разбираме, че Божиите обещания и благословение не са просто „за нас“, но също така и „чрез нас за света“. Всъщност обещанията „за нас“ са именно в контекста, на това, което сме длъжни да бъдем за света. Както артистът може да бъде признат и известен само в контекста на това че играе пред публика и ако не играе пред публика няма как да получи нито известност нито признание, така специалните обещания, които са ни дадени са в контекста на повереното ни свещенство. И не можем да ги получим без да приемем и изпълним призванието си- затова е и толкова важно да разбираме какво е то.

И така, какво означава да си свещеник и защо сме наречени с тази дума? Свещеникът има множество функции, за които можем да се поучим от Аароновото свещенство в Стария Завет, но най-общо казано свещеникът представлява „връзката“, „свързващото звено“ между човека и Бога. Като такова „междинно звено“, той има две основни функции:
  • представлява (подобно на упълномощен посланик) Бога пред хората и
  • представлява хората пред Бога
Размишлявайки над тези две функции на свещеника ясно виждаме, че те наистина обобщават служението ни като християни.

Относно първата част – че ние сме длъжни да представяме Бог пред човеците – се говори многократно, било пряко било косвено в книгите на Новия Завет. Ние сме длъжни да бъдем „сол и светлина на света“, нашата виделина трябва „да свети пред човеците за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ (Матей 5). „Никой никога не видял Бога“ - казва ни апостол Йоан - „Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.“ Защо само Христос можеше да ни изяви Бога? Защото само Той го познаваше и беше едно с Него. А кой може да изяви Христос на света тогава? Само онези, които Го познават и са едно с Него. Случайно ли Църквата е наречена Тяло Христово? Нима не именно чрез нея, Той присъства „тялом“ в света и върши волята Си? Именно ние сме тези, чрез които Христос трябва да стане познат на света. Това е мисията на Църквата като цяло, и на всеки един от нас поотделно – чрез нас „света да се изпълни с познание за славата Господна“ (Авакум 2:14, 1 Петрово 2:9).

Ако за това, че сме длъжни да представяме Бог пред хората се говори относително често, то за другата част от задълженията ни – да представляваме хората пред Бога – се споменава относително рядко. Но тази страна от задълженията на свещеника е не по-малко важна от другата. Ще се спра конкретно на две неща – ходатайството и принасянето на жертви. Тук, предполагам, някой ще възрази - не е ли Христос нашият Първосвещеник и Ходатай? Не принесе ли Той Себе си като съвършената Жертва за греховете на целия свят и не остави ли жертвите в историята? И да, и не. Разбира се, всичко което говорим за ходатайство и жертви, говорим го в контекста само и единствено на Христовата жертва и ходатайство. Веднага обаче трябва да добавим и другата част на Благовестието – ние сме Негови слуги и части от Неговото Тяло. Той живее в нас и ние – в Него. И, бидейки в Него, самите ние получихме достъп до „престола на благодатта“ (Евреи 4:16) Този достъп не ни е даден за да го „заровим в земята“, както нечестивият слуга зарови даденият му талант (Матей 25:25). Нито – не дай Боже! - да се опитваме да го използваме за лична облага (Интересно какво ли щеше да каже Господарят в притчата ако слугата не просто беше заровил таланта, но го беше похарчил по гуляи? Очевидно подобна възможност е немислима и всякакъв опит за оправдаването ѝ – безполезен.). Не, но ние сме призвани да стоим пред Бога представлявайки не само себе си, но и другите, които нямат тази възможност. Христос стои от името на всички хора, но ние сме призвани да следваме по Неговите стъпки и да бъдем подобни на Него. Всеки от нас има свой собствен малък „свят“ - кръг от хора, за които играе ролята на свещеник. От една страна той трябва да е „сол и светлина“ за тях, да им изявява Бога. От друга – длъжен е да застане пред Бога от тяхно име и да ги представлява, да се застъпи за тях, да ги скрие зад себе си, да застане между тях и Бога. Това е задължението, мисията на свещеника. Ако не го прави – каква полза за хората от него?
Когато се яви пред Бога обаче, свещеникът трябва да има какво да принесе, жертва за Бога. Да, ние имаме жертвата на Христос, който принесе Себе си за нашите грехове. Но това не значи че трябва да се явяваме пред Бога „с празни ръце“. Ние също имаме какво да принесем на Бога – себе си (Римляни 12:1). Не вместо Христос или като допълнение към изкуплението, което имаме в Него, но като благодарствена жертва. И тук също сме призвани да следваме Христовия пример – както Той даде живота си за нас, така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята (1 Йоан 3:16). И не само за братята си в Христа, но и за братята си по плът, „в Адам“. Както Христос дойде за да служи и да даде живота Си за хората, така сме длъжни и ние да представим себе си на Него – като „жива жертва“ - за да продължи Той чрез нас това служение...

Написаното дотук в никой случай не изчерпва темата – то е просто начало, някаква насока в която трябва да помислим. Все по-често днес поставяме акцента в християнския си живот върху нас – моето спасение, моето освещение, моята връзка с Бога и т.н. Не че тези неща не са важни, но трябва заедно с това и да помним, че не сме призвани да се занимаваме единствено със себе си. Бог ни е избрал да бъдем Негови свещеници и да „възвестяваме превъзходството Му“ в света, да носим славата Му и познанието за Него на хората. Не трябва да забравяме това.

Криейтив Комънс договор
Публикациите са лицензирани под Creative Commons Некомерсиално-Без производни 2.5 България License