Вяра и реалност

Напоследък съм необичайно благословен. Може би защото съм малко болен. Бог използва болестта за да ми покаже големи неща – неща, за които мечтая от дълго време. Защо не е избрал да ми говори по някакъв друг начин (например с глас от небето) не знам, а и не ми е работа да се интересувам. Факт е обаче, че ако можех да избирам дали да се разболея и да получа благословенията (или да не се разболявам и да не ги получа) бих избрал да се разболея. Естествено, че предпочитам да съм здрав – кой не предпочита? Но щом Бог е избрал да действа по този начин – благодаря на Бога. Важното е, че действа. И ако се окаже, че още не е свършил... в такъв случай не бързам да оздравявам.

Това не е първата болест, която Бог използва в живота ми. И, освен ако не умра скоро, едва ли ще бъде и последната. Разбира се веднага ни идва на ума стиха „Всичко съдейства за доброто на тия, които любят Бога...“ (Римляни 8:28). Вярваме ли всички в това? Естествено, че вярваме – нали тези думи на ап. Павел са част от Библията. Поне така ще ви отговори всеки християнин, когото попитате. В същото време обаче действията ни говорят съвсем друго. Обикновено прекарваме много повече време в опити да „нагласим“ обстоятелствата в живота си според нашия вкус, отколкото да търсим доброто от това, което Бог е допуснал в живота ни. Какво означава това? Означава нещо много просто – означава, че всъщност не вярваме. Може да казваме, че вярваме. Може дори да мислим, че вярваме. Но действията ни показват в какво реално вярваме в сърцето си.

Вярата и реалността, в която живеем всъщност са много пряко свързани – поне реалността на Божието царство. Понеже макар и пълнотата на Божието царство да е все още в бъдещето, то неговата „сянка“ е вече тук. Божието царство е вече реалност – макар и не в пълнота – и ние можем да влезем в него единствено чрез вяра. Не че вярата е единственото условие, но тя е безусловно необходима. Ако нямаме вяра няма да успеем – каквото и друго да имаме. И така, имаме ли вяра? На думи – много. Но от тази „жива“ вяра, която единствено може да произведе живот имаме много малко. А тя единствена може да произведе реалността на Божието царство. Помислете за всички поучения на Исус и апостолите, които се отнасят за „сега“, за това което вече е дошло. „Не се безпокойте за утрешния ден“. Колко от нас не се безпокоят? „Не обичайте света нито това което е от света“. Колко от нас не го обичат? „Радвайте се когато попадате в разни изпитни“, Колко от нас се радват? Списъка може да се продължи почти безкрайно – само върху проповедта на планината (Матей 5-7) може да се напише една малка книга. И факт е, че за почти всички обещания на нас ни липсва тази вяра, която може да ги превърне в реалност. Да продължа примера с моята болест:

Ако вместо да си отворя очите да видя (и ума да разбера) това, което Бог ми показва чрез тези обстоятелства, аз ги затворя и се впусна сляпо да търся „оздравяване“ на всяка цена(все едно дали по лекари или по църквите) – какво ще получа в крайна сметка? Не „добро“, а единствено фрустрация. И не Бог ще е виновен за това, а моята липса на вяра и упование в Неговото обещание, които единствени могат да го превърнат в реалност... 

Доколко имаме действително такава вяра и упование в живота си и доколко просто говорим празни приказки? Това вече всеки за себе си трябва да се опита да прецени. Но едно мога да кажа със сигурност – липсва ли реалната вяра в живота ни не можем да очакваме да дойде и реалността на обещанията, реалността на Божието царство.