Колко глупав си всъщност

                     „— Аслан — проговори Брий разстроен, — май съм голям глупак.

         — Блажен е онзи кон, който разбере това на младини. А и човекът също.“

„Брий и неговото момче“, К.С.Луис

Липсата на промяна е една от най-големите беди, които могат да сполетят човека. Ясно е, че всички имаме своите недостатъци и това е нормално – няма как всички да сме еднакво умни, красиви, благородни и т.н. Един има едни недостатъци, друг - други. Когато обаче човек осъзнае своите недостатъци и ги приеме, той се променя – дори когато му е трудно (или дори невъзможно!) да ги преодолее. Понеже самият акт на осъзнаване(какъв си в действителност) води до промяна в живота и отношението. С други думи промяна в човека се осъществява още с акта на осъзнаването, дори преди да е започнала борба против недостатъците и за изграждане на съответните добродетели. Ако трябва да използвам горния пример – самото осъзнаване на факта, че си постъпвал глупаво вече те прави един много различен човек, преди още да си придобил мъдрост как трябва да постъпваш. Тоест самото знание, че притежаваш определен недостатък , само по себе си силно ограничава неговото действие.

Христовата църква би трябвало добре да познава този път – в крайна сметка самото ядро на Благовестието е, че Христос дойде (т.е. стана човек) за да ни спаси от греховете ни. За съжаление обаче – по мое мнение – добрите примери са рядкост. Повечето хора са „замръзнали“ в някаква избрана т тях форма на „благочестие“ – годините минават, а те си остават все същите.

 

Предполагам, тук някой ще възрази, че все пак има мнозина ревностни християни, които искат да се променят и активно търсят благочестието. Проблемът е, че повечето от тях също търсят някакво „свое благочестие“, т.е. гонят някаква набелязаната от тях цел, дори когато на пръв поглед изглежда, че целта се припокрива със заповяданото от Бога. С други думи, те са по-скоро „духовно амбициозни“ отколкото благочестиви. Те рядко губят време да „размекват“ сърцето си пред Бога, а когато все пак го правят за тях това е по-скоро средство за постигане на избраната от тях цел, отколкото цел само по себе си. В резултат на това Божията благодат им дава твърде ограничено просветление -понеже, гледайки само в избраната цел,  сами затварят ума си и им липсва широта на погледа. Те се борят (и дори постигат големи успехи!) с някои недостатъци, но често това не са големите проблеми в живота им, които Бог им показва, а нещо друго, което самите те считат за важно. В резултат на това „големите камъни“ и тук стоят с години и реално тези хора също не се променят…

И така, мислиш ли, че си голям глупак? Според К.С.Луис блажен си, ако си го разбрал докато си още млад…

Тесният път в ежедневния живот

 „Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“

Матей 7:14

Горният стих може да има различни тълкувания, отразяващи реални духовни истини.

- Повечето християни приемат „тесен“ като синоним на „труден“ и „изпълнен с лишения“ – отразявайки всички неща, от които доброволно се лишават заради Христос и всички товари, които доброволно поемат заради него.

- Други, наблягайки на „малцина“-та, тълкуват, че малко хора намират Христос (Който е Вратата) и се спасяват – което също е истина.

Този кратък текст ще разгледа една трета духовна истина, отразена от „тесният път“, без да отхвърля горните две.

В този пъстър свят и живота, който живеем, всеки ден се налага да избираме пътя си в най-различни области. (Освен ако съвсем не излезем от света – повечето евангелисти обаче отхвърлят монашеството. А дори да го приемат, пак ще трябва да се съгласим, че това не е път за всеки.) Обикновено това ни се представя като избор между две (понякога и повече) алтернативи. И ние трябва да изберем една от тях, а другата да отхвърлим.  

Проблемът обаче е, че света не е черно-бял, а сив:

- Поради греха в човека, всяко негово дело или идея – дори най-възвишените – съдържа някакъв елемент на зло.

- Поради Божият образ, по който сме създадени, почти във всяко дело или идея има по нещо божествено.

Повечето християни, за съжаление, предпочитат да гледат на света черно-бяло - едно приемат за „праведно“ (позволено), друго за „грешно“ (забранено). Този път е ясен и лесен (широк), но неправилен. Все пак той е следван от мнозинството във всички сфери – затова ще видите такива, които отхвърлят ясни пасажи от Библията (тъкуват ги извратено, понеже не пасват на „ясното и просто“ учение), отхвърлят/приемат различни части от науката, спорта, изкуството и т.н.

Горното обаче представлява съществен проблем – алтернативата „приемане/отхвърляне“ (чисто/нечисто) ни изправя пред две (на практика и двете грешни) алтернативи:

- Или да валидираме злото, което се съдържа във всяко нещо (ако го обявим за „чисто“)

- Или да изхвърлим и доброто заедно със злото (ако го обявим за „нечисто“)

Авторът на този текст смята, че обикновено има и трета алтернатива, различна от приемане или отхвърляне „ан блок“ – тесен път, който трудно се намира, но единствен е правилен и води към живот.

Няма да натоварвам текста с дълги библейски примери, но ще посоча няколко (а вие може да си ги прочетете от Билията ако не се сещате) :

- За „светските“ неща  - въпросът „Дадаваме ли данък на Кесаря?“ към Исус ( Матей 22:15 -22) Трябва ли да даваме данъци или не – това разрешено (задължително) ли е или забранено (неправилно) е?

-  За „духовните“ отсъждания – жената, уловена в прелюбодейство (Йоан 8:4 -11). Да я убием ли с камъни (както сам Бог ни е заповядал чрез Моисей) или не? 

- Отделно ап. Павел казва, че „всичко създадено от Бога е чисто“ (а знаем че дявола не създава, а само извращава създаденото) и т.н.

Разбира се, някои неща са толкова „тъмно сиви“ (а други „светли), че е правилно да ги класифицираме на практика като „черни“ (или „бели“). Но истината обикновено е по-сложна и правилният път – по-труден за намиране.

В заключение – светът не е черно-бял, затова не гледайте на него така, нито отсъждайте (смело и  категорично) в този смисъл. Във всяка ситуация търсете правилният „тесен път“, който „трудно се намира“, но единствен води към пълноценен живот в Бога.