Колко глупав си всъщност

                     „— Аслан — проговори Брий разстроен, — май съм голям глупак.

         — Блажен е онзи кон, който разбере това на младини. А и човекът също.“

„Брий и неговото момче“, К.С.Луис

Липсата на промяна е една от най-големите беди, които могат да сполетят човека. Ясно е, че всички имаме своите недостатъци и това е нормално – няма как всички да сме еднакво умни, красиви, благородни и т.н. Един има едни недостатъци, друг - други. Когато обаче човек осъзнае своите недостатъци и ги приеме, той се променя – дори когато му е трудно (или дори невъзможно!) да ги преодолее. Понеже самият акт на осъзнаване(какъв си в действителност) води до промяна в живота и отношението. С други думи промяна в човека се осъществява още с акта на осъзнаването, дори преди да е започнала борба против недостатъците и за изграждане на съответните добродетели. Ако трябва да използвам горния пример – самото осъзнаване на факта, че си постъпвал глупаво вече те прави един много различен човек, преди още да си придобил мъдрост как трябва да постъпваш. Тоест самото знание, че притежаваш определен недостатък , само по себе си силно ограничава неговото действие.

Христовата църква би трябвало добре да познава този път – в крайна сметка самото ядро на Благовестието е, че Христос дойде (т.е. стана човек) за да ни спаси от греховете ни. За съжаление обаче – по мое мнение – добрите примери са рядкост. Повечето хора са „замръзнали“ в някаква избрана т тях форма на „благочестие“ – годините минават, а те си остават все същите.

 

Предполагам, тук някой ще възрази, че все пак има мнозина ревностни християни, които искат да се променят и активно търсят благочестието. Проблемът е, че повечето от тях също търсят някакво „свое благочестие“, т.е. гонят някаква набелязаната от тях цел, дори когато на пръв поглед изглежда, че целта се припокрива със заповяданото от Бога. С други думи, те са по-скоро „духовно амбициозни“ отколкото благочестиви. Те рядко губят време да „размекват“ сърцето си пред Бога, а когато все пак го правят за тях това е по-скоро средство за постигане на избраната от тях цел, отколкото цел само по себе си. В резултат на това Божията благодат им дава твърде ограничено просветление -понеже, гледайки само в избраната цел,  сами затварят ума си и им липсва широта на погледа. Те се борят (и дори постигат големи успехи!) с някои недостатъци, но често това не са големите проблеми в живота им, които Бог им показва, а нещо друго, което самите те считат за важно. В резултат на това „големите камъни“ и тук стоят с години и реално тези хора също не се променят…

И така, мислиш ли, че си голям глупак? Според К.С.Луис блажен си, ако си го разбрал докато си още млад…