Наемник или син

„А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.“

(Йоан 8:35)

Каква е разликата между това да бъдеш слуга и син? Разликите са много наистина, но днес искам да се спра конкретно на една от тях. Слугата е наемник, той работи не своята работа, но чуждата – за пари или някаква друга заплата. Неговият стимул не е работата сама по себе си, но заплатата, която ще получи за нея. Господ Исус Христос описва наемника по следния начин „Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.“ (Йоан 10:12,13)

Работата рядко е част от „вътрешния живот“ на наемника, а още по-рядко - от сърцето му. Дори когато не изостави работата си заради опасност, изкушение, по-голяма облага или друго, тя пак е за него нещо странично, не е най-важното. Той просто чака да приключи „работното време“ за да се заеме с нещата, които наистина го вълнуват.

Съвсем различно е положението на сина. Той не работи чуждата работа, но своята си. Знае че каквото направи, прави го за себе си. Той е „стопанин“ и го е „грижа за овцете“. Работата е част от неговото наследство, от него самия. Той с готовност ѝ посвещава усилията си, времето си, живота си – защото знае, че ще яде от плодовете на труда си, от това което е „посадил“. И че ако обилно „сее“, обилно ще и да „пожъне“. Той е собственикът, наследникът и знае, че като работи за баща си, за себе си работи. Затова и изцяло посвещава и предава себе си на работата.

Бог ни е дарил с велика благодат в Сина си. Да бъдем приети от Него и да станем Негови слуги е достатъчно велико, но Той ни дава нещо дори още по-голямо – осиновление. Правото да се наречем Божии синове, а Всемогъщият Бог – наш Баща! И също така ни е поставил над „имота Си“ - като синове и наследници. Разбираме ли го? И имаме ли нужното отношение към Божията работа – не като наемници, а като наследници и синове? Разбираме ли, че ако вършим Божията работа нехайно и не от цяло сърце не само огорчаваме нашият Баща, но и пропиляваме собственото си наследство? Нашият Бог е ревнив Бог. Той няма да допусне сърцето ни да бъде разделено, да „кътаме“ там заедно с Него и Неговата работа и своите идоли и своята работа. Той няма да съжителства с тях, но ще ги унищожи.

„Сърцето им е разделено; Сега ще се окажат виновни; Сам Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им.“ (Осия 10:2)

Бог ще дойде – рано или късно, сега или в последния ден – като „огън пояждащ“ и ще унищожи идолите ни. Дали ще Му ги предадем отсега или ще ги стискаме до последно и ще изгорим заедно с тях, избираме ние. По-добре да Му ги предадем сега и да влезем в подареното ни осиновление, отколкото да поддържаме хладните отношения на наемника и накрая да се окаже, че не сме между наследниците.