Притчата за сеяча

(Мат. 13)

1. „и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.“
Този, който не разбира – лукавият идва и грабва посятото от сърцето му. Тоест., важно е не само да чуеш, но и да разбереш. Всички сме били свидетели как, говорейки на невярващите, те не могат да ни разберат. Но често и ние, вярващите, изпадаме в подобно положение. Това, че Бог е повдигнал отчасти завесата пред нас, съвсем не означава, че разбираме всичко. Така че, освен знание, трябва да търсим и разбиране. Само знанието не ни ползва – не можем да го изпитаме, а дори и да е съвсем правилно пак като не го разбираме не можем да го приложим в живота си и обикновено го изкривяваме за своя погибел. Разбирането ни се дава милостиво от Св. Дух, Който живее в нас. Който няма Св. Дух може да знае, но не може да разбере. Св. Дух обаче обикновено не ни дава разбиране за нещата просто ей така – от нищото. Най-често Той използва като материал това, което чуваме, четем или виждаме и най-вече Божието слово. Както самата библия, така и други писания/проповеди. Така че – ако искаме да търсим разбиране – необходимо е да обърнем внимание на тези две неща:

• собственото ни изпълване със Святия Дух
• източникът, от който черпим материал

Колкото повече се изпълваме с Духа, толкова повече ще получаваме от Него живот и разбиране. Колкото повече напредваме, толкова по-голям ще става и капацитета ни да приемаме. И ще се нуждаем от все по-чисти и добри източници...

 2. „А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.“

Ако не просто сме чули, но сме и разбрали, то семенцето има възможност да се захване. Това обаче все още не е краят и съвсем не означава, че семето със сигурност ще даде плод. То трябва да бъде подхранвано и да расте дълго време. Да пусне дълбоки корени в живота ни, защото със сигурност ще дойдат дни на изпитания. Исус говори за гонения, но често дори много по-слаби изкушения са достатъчни за да ни повалят. Не е необходимо винаги да е крайното „искаш ли да живееш – направи компромис“. Може да е „искаш ли хубава работа – направи компромис“. Или „искаш ли да се ожениш – направи компромис“. Това „растение” обаче ти пречи – отскубни го и ще можеш да получиш това, което искаш. Изкушенията са непрекъснато около нас – малки и големи. И те ще опитат „корена“ на нашето семе. Погрижили ли сме се то да се вкорени дълбоко в живота и за да може да устои на слънце, бури и бедствия? Или всичко е повърхностно, на „плитка почва“ където първият дъжд ще го отнесе, първата жега ще го изгори и т.н.? Наистина ти може да си успял да пуснеш по-дълбокички корени от другите, но знаеш ли колко силен дъжд ще дойде утре? Да, други са се отказали днес, а ти си устоял. Но нека това не ти служи като повод за гордост – утре може да дойде по-силно изкушение и ти също да не успееш да издържиш. Затова нека „използваме благовремието“ и се стремим да пуснем колкото се може по-дълбоки корени. Да се грижим новият живот да се „вкоренява“ в нас все по-здраво и по-дълбоко. Да пуснем дълбоки корени в Божията благодат, та когато настане „суша“ да можем да оцелеем. Ние често живеем под влияние на емоции, страсти, убеждения и т.н. Но тези корени са плитки. Когато дойдат проблемите и трудностите виждаме колко малко от нашата радост и ентусиазъм – които сме смятали за част от живота ни като християни – остават. Така че - когато „придойдат реките и задухат ветровете” – каква част от „къщата” ни ще устои и кое ще се срути? Всичко, което не е стъпило на „здравата основа” или, иначе казано, не е здраво вкоренено в Господа и Той не е неговия източник, няма да устои в последния ден. Така че дори „ реките и ветровете”, които Бог понякога допуска в живота ни служат за наше добро – чрез тях можем да изпитаме „къщата” с и да „заздравим” (или дори да построим отново!) „това, което се клати”. Докато все още не е станало твърде късно за поправки...

3. „Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.“
Заедно с емоционалното и повърхностно приемане на християнството, съществува и друга опасност – постепенното охладняване. Християнството не е спринт – един кратък изблик на свръхенергия – а по-скоро маратон, бягане на дълго разстояние. И въпрос на издържливост. Не е толкова важно как ще започнеш – много по-важно е как ще финишираш. Наистина добрият старт често помага и за крайното добро класиране и ние сме призвани да го търсим. Все пак най-важната цел си остава финала. И затова никога не бива да го губим от поглед. Търси добрия старт, но тичай с настройката за дълго бягане – цял живот. Някой се случва просто да отпаднат в някакъв момент – за това говорихме в предишната точка. Има обаче и друга опасност. Когато дяволът не може директно да „дисквалифицира“ някой, той се стреми да го накара да спре или поне съвсем да го забави. Това се случва с тези, които не се грижат достатъчно за „житото“ и не плевят около него редовно. Постепенно започват да израстват плевели, които се съревновават с него за почвата и слънчевата светлина. И, не получавайки достатъчно „ресурси“, житото започва да линее. И дори и да не изсъхне съвсем, напълно възможно е да остане... безплодно.

Христос казва „Първо търсете Божието царство...“, а ап. Павел добавя „нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, “ Да отхвърлим всяка тегота значи да хвърлим товарите, които ни пречат да тичаме – които ни тежат и ни забавят. Не само греховете – за тях е ясно – но и товарите. „Житото“ е крехко растение – по-крехко от плевелите. Започнеш ли да поливаш и ториш всичко, то най-вероятно те ще надделеят. Затова нека се стремим да изкореняваме – с Божията помощ – страстите си, а не да ги поливаме и торим. Дори когато на пръв поглед (само на пръв поглед е така!) не влизат в категорията „грехове“.

4. „А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.“

Господ Исус казвам, че добрата земя са тези, които чуват словото , разбират го и дават плод. Как дават плод? В Лука 8 се казва „държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.“ Две неща с казани тук:

• Да го държат „в искрено и добро сърце“, т.е. да го държат с любов и искреност в сърцето си – където държим скъпите ни и любими неща.
• Да постоянстваме в това – плодът не се ражда за един ден. Нито за два. Той е крайният продукт – венецът и заплата на всичкия ни труд. Затова нека с постоянство да сеем и да се трудим, за да можем – когато му дойде времето – да пожънем богат плод.