Добрата вест

Поради важността на темата за "Тесният път" реших да я развия малко по-подробно, показвайки нейното място (а то е централно!) в това, което наричаме "Благовестие". Надявам се тази малка книжка да ви бъде полезна - вярвам, че всеки ще намери по нещо за себе си в нея.

Предговор

Какво представлява тази „блага вест“, която сме приели и която искаме да споделим с хората?
Замисляли ли сме се какво всъщност имаме сега и какво ни е обещано в Христос, което е все
още в бъдещето? Ако обърнем внимание на „благовестието“, което традиционно споделят
евангелските християни, ще видим, че най-често то се представя в два варианта (ще ги
нарека условно „либерален“ и „консервативен“):
Либералното благовестие се състои в общи линии от множество обещания за подобрение на
живота. Бог ще те излекува, ще ти даде пари, ще реши проблемите ти – най-общо казано
драстично ще подобри живота ти, ако решиш да повярваш в Него ( и изпълняваш някои
определени условия, които могат да варират в доста широки граници в зависимост от
деноминацията и проповедника).
Консервативното благовестие от друга страна представя човека като грешник, навлякъл си
Божия гняв. И единствената възможност да се спасим от справедливо полагащото ни се
наказание е да повярваме в Сина Му – Господ Исус Христос. Ако го направим – освен че ще
избегнем наказанието – в добавка получаваме и вечен живот.
Можем да кажем (с което в вероятно ще изненадам доста читатели), че в известен смисъл и
двете „благовестия“ са верни. Бог наистина се грижи за нас и дава решение на проблемите
ни, макар и обикновено да го прави не точно по начина, който сме си представяли отначало.
Освен това в Сина Му наистина имаме прощение на греховете и вечен живот. И все пак...
това ли е всичко? Твърдо не. Всъщност според мен това е едно доста неадекватно описание
на това към какво всъщност ни е призовал Бог и какво ни е обещал. Да, и прощението на
греховете, и вечния живот, и Божията грижа за нас са истини, които трябва да се кажат. Но
всъщност благовестието е доста по-обширно – то представлява Божия призив и Божиите
обещания към нас, от които изброените дотук са само част. Всъщност фокусът е на съвсем
различно място, което често се пропуска. В резултат Бог често приема ролята на „снабдител“
- да ни снабдява с желаните от нас неща. Едва ли има нужда да казваме колко неправилен
образ е това – Бог като слуга и изпълнител на нашите желания и страсти....
Всъщност благовестието не може да се предаде единствено с думи, но е необходимо да се
изяви, т.е. Бог да го покаже на света чрез нас. Понеже ние сме призвани не само да живеем и
да наследим Божието царство, но и да го изявим на света...
Къде всъщност е акцента в благовестието, към какво се стремим и какво трябва да изявяваме
на света – това са нещата, за които ще говорим по-нататък.

Цялата книжка може да изтеглите оттук - http://becbsofia.org/load/0-0-0-4-20