А
над всичко това облечете се в любовта,
която свързва всичко в съвършенството.“
(Колосяни 3:14)
Защо
любовта свързва всичките ни добродетели
и дела в съвършенство? Понеже „вярата
действа чрез любов“ или, с други думи
казано, единственият начин да вършим
правилно Божиите
дела е да имаме Неговото отношение към
себе си и света. Понеже – ако отношението
ни е неправилно – ние няма
да виждаме света така както Бог го вижда.
А
когато представата ни за света (в това
число и за нас самите!) е изкривена,
тогава очевидно и ще действаме грешно.
Ще мълчим когато трябва да говорим и
ще говорим когато трябва да мълчим. Ще
прощаваме когато трябва да изобличим
и ще изобличаваме когато трябва да
простим. Ще действаме когато трябва да
претърпим и ще търпим когато би трябвало
да действаме... Нашите реакции ще бъдат
неадекватни на реалните Божии намерения
и цели понеже виждането ни за
действителността – а оттам и за това
какво трябва да се направи – ще бъде
различно.
За
да можем да вършим Божиите дела, необходимо
е преди това да се „настроим“ на Неговата
„честота“ - само така можем да живеем
в синхрон с Неговата воля. А Неговата
честота е любовта – любовта към нас,
към братята, към света изобщо. Трябва
да разбираме обаче, че Божията
любов не е като нашата любов –
не бива да мислим, че Бог е „съвсем
подобен на нас“. Първо, Божията любов
е твърде дълбока и всеобхватна –
Божествена, а не човешка. Второ, греха
в нас е повредил и любовта и тя често е
твърде далеч от първообраза – може да
твърде хладка, себична или „страстна“.
Може да се изроди просто в желание за
„притежаване“ на някого или в
неконтролируемо сексуално желание.
Тези „видове любов“ имат твърде малко
общо с Божията и не биха могли да ни
дадат реална представа за нея. Как
тогава бихме могли да я познаем? Отговорът
е - в Христос. Първо, Той – чрез живота
Си – изяви тази любов. И второ, чрез
нашето „съединяване“ с Него, ние можем
опитно да я познаем.
Понеже които са „съблекли стария човек
и са се облекли с новия“ имат „ум
Христов“. И този нов човек „се
подновява в познание по образа на Този,
Който го е създал“.
Имайки
Христовия ум в себе си и бидейки едно с
Него, ние можем реално
да погледнем света през Неговите очи.
Да го виждаме както Той го вижда. Само
така можем да имаме правилното отношение
и наистина да вършим Божиите дела –
точните дела на точното време и място.
Затова и е толкова важно да търсим това
„познаване“ и „единение“ с Христос,
това преобразяване по Неговия образ, а
не просто да залагаме на активността и
на принципа „залудо работи, залудо не
стой“. Делата „за царството“, които
се вършат без личното познаване на Бога,
обикновено са безполезни, а много
често
дори и вредни...