петък, 17 май 2013 г.

За любовта и съвършенството

А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.“
(Колосяни 3:14)


Защо любовта свързва всичките ни добродетели и дела в съвършенство? Понеже „вярата действа чрез любов“ или, с други думи казано, единственият начин да вършим правилно Божиите дела е да имаме Неговото отношение към себе си и света. Понеже – ако отношението ни е неправилно – ние няма да виждаме света така както Бог го вижда. А когато представата ни за света (в това число и за нас самите!) е изкривена, тогава очевидно и ще действаме грешно. Ще мълчим когато трябва да говорим и ще говорим когато трябва да мълчим. Ще прощаваме когато трябва да изобличим и ще изобличаваме когато трябва да простим. Ще действаме когато трябва да претърпим и ще търпим когато би трябвало да действаме... Нашите реакции ще бъдат неадекватни на реалните Божии намерения и цели понеже виждането ни за действителността – а оттам и за това какво трябва да се направи – ще бъде различно.
За да можем да вършим Божиите дела, необходимо е преди това да се „настроим“ на Неговата „честота“ - само така можем да живеем в синхрон с Неговата воля. А Неговата честота е любовта – любовта към нас, към братята, към света изобщо. Трябва да разбираме обаче, че Божията любов не е като нашата любов – не бива да мислим, че Бог е „съвсем подобен на нас“. Първо, Божията любов е твърде дълбока и всеобхватна – Божествена, а не човешка. Второ, греха в нас е повредил и любовта и тя често е твърде далеч от първообраза – може да твърде хладка, себична или „страстна“. Може да се изроди просто в желание за „притежаване“ на някого или в неконтролируемо сексуално желание. Тези „видове любов“ имат твърде малко общо с Божията и не биха могли да ни дадат реална представа за нея. Как тогава бихме могли да я познаем? Отговорът е - в Христос. Първо, Той – чрез живота Си – изяви тази любов. И второ, чрез нашето „съединяване“ с Него, ние можем опитно да я познаем. Понеже които са „съблекли стария човек и са се облекли с новия“ имат „ум Христов“. И този нов човек „се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал“.
Имайки Христовия ум в себе си и бидейки едно с Него, ние можем реално да погледнем света през Неговите очи. Да го виждаме както Той го вижда. Само така можем да имаме правилното отношение и наистина да вършим Божиите дела – точните дела на точното време и място. Затова и е толкова важно да търсим това „познаване“ и „единение“ с Христос, това преобразяване по Неговия образ, а не просто да залагаме на активността и на принципа „залудо работи, залудо не стой“. Делата „за царството“, които се вършат без личното познаване на Бога, обикновено са безполезни, а много често дори и вредни...

Криейтив Комънс договор
Публикациите са лицензирани под Creative Commons Некомерсиално-Без производни 2.5 България License