четвъртък, 22 март 2012 г.

Да вършим Божиите дела


Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? “ (Яков 2:15,16)


Ние често си мислим, че желаем Божията воля. Дори се молим за това. Но дали сме готови да я вършим? Според мен отговорът е почти винаги „не“. Всеки от нас си е създал някаква собствена „зона на комфорта“, от която – нека да си го признаем честно – нямаме никакво желание да излезем. Защото това винаги е свързано със страдание. Да не върша моята воля, а Божията. Не моите дела, но Божиите. Да се грижа не за своето, но за Божието... На думи не изглежда може би чак толкова трудно, но на практика е. И рядко е приятно. „Защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него; “ (Филипяни 1:29). Това страдание не е само при гонения. О, не – то е ежедневно. Който върши Божията воля – страда. Затова и ние предпочитаме повече да се молим и по възможност по-малко да вършим. Но ще ви кажа нещо – Бог няма да откликне на молитвите ни докато самите ние не сме готови да откликнем. Затова и Яков ни казва „ако някой брат е в нужда, а ти вместо да му помогнеш го благославяш (т.е. един вид препоръчваш го пред Бога, Той да се погрижи за него) – каква полза?“ Никаква. Та нали Бог е в теб и чрез теб работи? Но ти готов ли си да извършиш Божието дело, което твърдиш, че искаш? Готов ли си да дадеш от своето? И колко ще дадеш? Малко – като богаташите, които пускаха добре натъпкани кесии в храма? Или много – като бедната вдовица, която даде всичко което имаше?
„Но аз трябва да си купя кола.“ Ами няма да си купуваш – ще ходиш пеша ако е необходимо. Има градски (и междуградски) транспорт. „Но аз искам да отида на почивка“ Ами няма да ходиш. Ще страдаш ти, за да може на друг да е добре. Това е християнството, това е Христос – да дадеш живота си за другите.


Бог ни е дал „таланти“ (виж Матей 25:15-30), с които да „търгуваме“. Ще ги употребим ли за да спечелим нещо за Божието Царство? Ако „да“ - къде, кога как и колко? „Господарят“ ни е в „далечна страна“ и „талантите“ са на наше разположение – ние решаваме как да ги употребим. Самият Той ни съветва „Събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат“. Но крайното решението си остава наше...


Нека помислим за това днес. Защото – макар и често да твърдим че сме готови да дадем „всичко“ за Господа – всеки (или почти всеки) от нас е поставил някаква граница. Една ограда, при която сме готови да се изправим и решително да кажем - „До тук! Оттук нататък започва моето лично пространство, което съм готов да запазя на всяка цена. Тук са моите най-големи съкровища, които просто няма да ги пожертвам.“ Нужно ли е Бог непременно да сложи ръката Си върху това, което ни е най-скъпо, за да ни изтръгне от нашето религиозно самодоволство? От пагубното самозаблуждение че „даваме много“ понеже сме пуснали „пълна кесия“ – когато в къщи имаме още сто, които пазим за себе си? Подобно „насилствено“ обръщане към реалността е винаги ужасно болезнено. По-добре да изпитаме днес себе си – доколкото ни стигат силите – и да се опитаме да видим къде сме поставили „стената“, ограждаща съкровищата ни. Да отворим сами вратата и да поканим нашият Господар вътре – предоставяйки му ги да се разпорежда с тях както му е угодно...


петък, 9 март 2012 г.

Хулене на Светия Дух


За това ви казвам: Всеки грех и хула ще се прости на человеците; хулата обаче против Духа нема да се прости на человеците. И който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости, но който рече против Духа Святаго, нема да му се прости нито в този век, нито в бъдещия. (Матей 12:31,32)


Понеже твърде често се спекулира с „хулата на Светия Дух“, сметнах че е добре да поговорим малко за това. Далеч съм от мисълта, че бих могъл да разясня изцяло всички въпроси, които повдигат горните два стиха. Все пак има неща които са ясни и общоприети и трябва да се кажат. По други има различие на мненията, но отново е добре да се осведомим за да можем да размишляваме върху тях и да се надяваме Бог да ни открие истината. Тук ще се опитам кратко и синтезирано да отговоря (или да предам различните мнения) на всеки въпрос поотделно.


  1. Какво означава „да хулиш Светия Дух“?
В евангелските църкви е твърде разпространено схващането, че „да похулиш Светия Дух“ означава „системно да отказваш да чуеш гласа Му“. Тоест, „да закоравиш сърцето си“ за Него или да Го „угасяш“ (1 Солунци 5:19). Това мнение е очевидно невярно! Достатъчно е да прочетем главата и да вникнем в контекста за да разберем за какво става дума. Какво всъщност се случва?
  • Докарват при Исус „едного беснуем, слеп и нем“ и Той го изцелява
  • Виждайки това, хората са смаяни и започват да се питат „Да не би този да е Христос, синът Давидов? “
  • Фарисеите, като чуват това, излизат със следното обяснение за чудото: „Той не изгонва бесовете, освен чрез началникът бесовски Веелзевула.“
  • Исус им обяснява, че не би могъл да ги изгонва чрез Веелзевула защото Сатана не би воювал сам срещу себе си. Но Той изгонва Сатана чрез един по-силен от него, а именно чрез Божия Дух
  • Именно в контекста на казаното дотук (продължавайки разговора), Той им заявява че хулят Светия Дух и продължава с това, че са лицемери, че дървото се познава от плода си и т.н.


За да не остане никакво съмнение можем да прочетем същият случай, както е описан в евангелието на Марк:
Марк 3
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.


Виждаме ясното и категорично обяснение за христовите думи – Той обвинява фарисеите че хулят Светия Дух понеже казват, че Той има лъжлив/нечист дух и чрез него (нечистия дух) извършва чудесата Си.
И така, „да хулиш Светия Дух“ означава точно това, което думата „хуля“ означава буквално (както е и напълно логично да бъде) – да Го подиграваш, оскърбяваш, клеветиш, унизяваш и т.н. (например като Го наричаш „нечист дух“).


Откъде идва тогава мнението, че „хулата към Св. Дух“ е закоравяването на сърцето и системното заглушаване на гласа Му? Вероятно от едно частно мнение, базирано на горното.
Някой считат, че грехът на фарисейте в случая не са просто оскърбителните думи, но това че те всъщност знаят че това е Божия Дух, но съзнателно -заради завист, злоба и др. - избират да затворят сърцето си за Неговото свидетелство и Го хулят. В този случай наистина можем да кажем, че проблемът в известен смисъл е в тяхното закоравяване на сърцето и оттам произлиза и хуленето. Аз няма да споря дали това мнение е вярно или не – най-малкото не съм съвсем сигурен. Но дори и да е вярно, то (поне според мен) поднесени по този начин думите „хулата към Св. Дух е закоравяването на сърцето към Неговия глас“ звучат по съвсем различен начин, отколкото извадени от контекста и казани без настоящите обяснения...


  1. Какво означава, че „няма да бъде простено нито в този век, нито в бъдещия“?
Тук като цяло има две мнения.
Едното е, че става дума двете диспенсации – преди и след идването на Месията. Счита се, че по времето на Исус евреите са употребявали тази фраза именно в такъв смисъл. „Векът/светът, който иде“ за тях е бил именно времето след идването на Месията. Тогава фразата означава, че нито преди нито след Христос такъв грях ще бъде прощаван.
Другото мнение е, че става дума за преди и след смъртта на човека. Някой дори приемат стиха като намек, че Бог прощава грехове и след смъртта. Но (по мое мнение) стихът е твърде неясен за да може да се направи подобно заключение от него.


  1. Какво означава че „който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости“? Св. Дух по-голям ли е от Христос?
Разбира се, Духа не е по-голям от Сина. Вероятно става дума за хуленето на Христос като човек. Тези, които са гледали на него външно, „по човешки“, не са виждали в него нищо особено месианско. Един прост човек, син на дърводелец, от Галилея (откъдето „пророк не се издига“) и т.н. Тази проста външност сигурно е съблазнавяла мнозина да се отвърнат от Него или да се изказват не особено почтително...
Повечето коментатори считат, че тук Той говори именно за това – че на тези, които са видели само човешката му външност и са се подвели от Неговата простота и обикновеност да се отнесат пренебрежително (или дори презрително) към Него, ще им се прости. Но за тези, които са видели Божествената Му сила и слава, изявени чрез делата Му и Светия Дух в Него и въпреки това Го презират и хулят – за тях няма оправдание.




И така, какво значение има всичко това за нас и нашия живот? Какви изводи можем да си направим? Изводът е, че трябва да бъдем изключително внимателни тъй като и от двете страни ни дебне опасност. Нашето време е пълно с лъжеучители, лъжепророци, лъжечудеса и т.н. От една страна трябва да се пазим да не би да се подведем по тях и да се погубим – едва ли има смисъл да обяснявам колко пагубно е да се подведеш по някое лъжеучение. Или да се поклониш на чудесата, вършени от Сатана и да му кажеш „ти си моят бог“. Нито е право да ги оставим мълчаливо да заблуждават други.
От друга страна обаче не по-малко гибелно може да се окаже и обратното – неразличаване действието на истинския Свети Дух и заклеймяването Му като бесовски. Много често ние се изкушаваме да се изказваме презрително за този или онзи – особено когато човекът или делата му не отговарят на личното ни виждане за праведност, истинност, начина по който Бог работи и др. Така че нека внимаваме да не се озовем в компанията на въпросните фарисеи, хулещи Светия Дух...
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ Дано Бог ни даде мъдрост и разум да намерим именно този „тесен път“ между двете крайности и да не се отклоним от него ни наляво, ни надясно.
Амин.


Криейтив Комънс договор
Публикациите са лицензирани под Creative Commons Некомерсиално-Без производни 2.5 България License