Хулене на Светия Дух

„За това ви казвам: Всеки грех и хула ще се прости на человеците; хулата обаче против Духа нема да се прости на человеците. И който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости, но който рече против Духа Святаго, нема да му се прости нито в този век, нито в бъдещия.“ (Матей 12:31,32)

Понеже твърде често се спекулира с „хулата на Светия Дух“, сметнах че е добре да поговорим малко за това. Далеч съм от мисълта, че бих могъл да разясня изцяло всички въпроси, които повдигат горните два стиха. Все пак има неща които са ясни и общоприети и трябва да се кажат. По други има различие на мненията, но отново е добре да се осведомим за да можем да размишляваме върху тях и да се надяваме Бог да ни открие истината. Тук ще се опитам кратко и синтезирано да отговоря (или да предам различните мнения) на всеки въпрос поотделно.

1. Какво означава „да хулиш Светия Дух“?

В евангелските църкви е твърде разпространено схващането, че „да похулиш Светия Дух“ означава „системно да отказваш да чуеш гласа Му“. Тоест, „да закоравиш сърцето си“ за Него или да Го „угасяш“ (1 Солунци 5:19). Това мнение е очевидно невярно! Достатъчно е да прочетем главата и да вникнем в контекста за да разберем за какво става дума. Какво всъщност се случва?

• Докарват при Исус „едного беснуем, слеп и нем“ и Той го изцелява
• Виждайки това, хората са смаяни и започват да се питат „Да не би този да е Христос, синът Давидов? “
• Фарисеите, като чуват това, излизат със следното обяснение за чудото: „Той не изгонва бесовете, освен чрез началникът бесовски Веелзевула.“
• Исус им обяснява, че не би могъл да ги изгонва чрез Веелзевула защото Сатана не би воювал сам срещу себе си. Но Той изгонва Сатана чрез един по-силен от него, а именно чрез Божия Дух
• Именно в контекста на казаното дотук (продължавайки разговора), Той им заявява че хулят Светия Дух и продължава с това, че са лицемери, че дървото се познава от плода си и т.н.
  
  
  

За да не остане никакво съмнение можем да прочетем същият случай, както е описан в евангелието на Марк:

Марк 3

28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

Виждаме ясното и категорично обяснение за христовите думи – Той обвинява фарисеите че хулят Светия Дух понеже казват, че Той има лъжлив/нечист дух и чрез него (нечистия дух) извършва чудесата Си.

И така, „да хулиш Светия Дух“ означава точно това, което думата „хуля“ означава буквално (както е и напълно логично да бъде) – да Го подиграваш, оскърбяваш, клеветиш, унизяваш и т.н. (например като Го наричаш „нечист дух“).

Откъде идва тогава мнението, че „хулата към Св. Дух“ е закоравяването на сърцето и системното заглушаване на гласа Му? Вероятно от едно частно мнение, базирано на горното.

Някой считат, че грехът на фарисейте в случая не са просто оскърбителните думи, но това че те всъщност знаят че това е Божия Дух, но съзнателно -заради завист, злоба и др. - избират да затворят сърцето си за Неговото свидетелство и Го хулят. В този случай наистина можем да кажем, че проблемът в известен смисъл е в тяхното закоравяване на сърцето и оттам произлиза и хуленето. Аз няма да споря дали това мнение е вярно или не – най-малкото не съм съвсем сигурен. Но дори и да е вярно, то (поне според мен) поднесени по този начин думите „хулата към Св. Дух е закоравяването на сърцето към Неговия глас“ звучат по съвсем различен начин, отколкото извадени от контекста и казани без настоящите обяснения...

2. Какво означава, че „няма да бъде простено нито в този век, нито в бъдещия“?

Тук като цяло има две мнения.

Едното е, че става дума двете диспенсации – преди и след идването на Месията. Счита се, че по времето на Исус евреите са употребявали тази фраза именно в такъв смисъл. „Векът/светът, който иде“ за тях е бил именно времето след идването на Месията. Тогава фразата означава, че нито преди нито след Христос такъв грях ще бъде прощаван.

Другото мнение е, че става дума за преди и след смъртта на човека. Някой дори приемат стиха като намек, че Бог прощава грехове и след смъртта. Но (по мое мнение) стихът е твърде неясен за да може да се направи подобно заключение от него.

3. Какво означава че „който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости“? Св. Дух по-голям ли е от Христос?

Разбира се, Духа не е по-голям от Сина. Вероятно става дума за хуленето на Христос като човек. Тези, които са гледали на него външно, „по човешки“, не са виждали в него нищо особено месианско. Един прост човек, син на дърводелец, от Галилея (откъдето „пророк не се издига“) и т.н. Тази проста външност сигурно е съблазнавяла мнозина да се отвърнат от Него или да се изказват не особено почтително...
Повечето коментатори считат, че тук Той говори именно за това – че на тези, които са видели само човешката му външност и са се подвели от Неговата простота и обикновеност да се отнесат пренебрежително (или дори презрително) към Него, ще им се прости. Но за тези, които са видели Божествената Му сила и слава, изявени чрез делата Му и Светия Дух в Него и въпреки това Го презират и хулят – за тях няма оправдание.

И така, какво значение има всичко това за нас и нашия живот? Какви изводи можем да си направим? Изводът е, че трябва да бъдем изключително внимателни тъй като и от двете страни ни дебне опасност. Нашето време е пълно с лъжеучители, лъжепророци, лъжечудеса и т.н. От една страна трябва да се пазим да не би да се подведем по тях и да се погубим – едва ли има смисъл да обяснявам колко пагубно е да се подведеш по някое лъжеучение. Или да се поклониш на чудесата, вършени от Сатана и да му кажеш „ти си моят бог“. Нито е право да ги оставим мълчаливо да заблуждават други.

От друга страна обаче не по-малко гибелно може да се окаже и обратното – неразличаване действието на истинския Свети Дух и заклеймяването Му като бесовски. Много често ние се изкушаваме да се изказваме презрително за този или онзи – особено когато човекът или делата му не отговарят на личното ни виждане за праведност, истинност, начина по който Бог работи и др. Така че нека внимаваме да не се озовем в компанията на въпросните фарисеи, хулещи Светия Дух...

„Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ Дано Бог ни даде мъдрост и разум да намерим именно този „тесен път“ между двете крайности и да не се отклоним от него ни наляво, ни надясно.

Амин.