„...мнозина
ще дойдат в мое име, казвайки: Аз съм Помазаникът...“
Матей
24:4
Повода да напиша този кратък материал е
поредното изказване по въпроса, с което се сблъсках с днес (перефразирам го
леко) :
„Как може да казваш, че обичаш Бог, когато не
харесваш политика Х?“
Това ми напомни за проблем, с който се сблъсквам непрекъснато – съзнателно или
не, християните търсят „Господният Помазаник“ сред политиците.
Всъщност, докато пиша тези редове, президента Тръмп е даже открито обявяван за
„Господният Помазаник“ в християнските среди в САЩ (виж „Помазанието на Кир“).
Ще познаете кой е „помазаникът“ за определен чове/избирателк обикновено по тези
две неща:
1. В неговите очи той е на практика съвършен –
винаги защитаван и никога критикуван. Няма сфери и политики, за които
избирателя не е съгласен с него и му се противопоставя. Практически всичко,
което този политик върши, е добро.
2. Който харесва този политик е от „добрите“,
който не го харесва е от „лошите“. Често
дори нехаресващите го са определяни директно като (волни или неволни)
„богопротивници“ – както в цитираният въпрос в началото на текста.
Сравнете горните 2 точки със следните
„атрибути“ на Исус Христос:
1. Той е „без петно или недостатък“.
2. Който Го приеме, приема Бога, а който Го
отхвърли – отхвърля Бога.
За мен приликата е повече от очевидна, но няма
да се впускам сега в подробности – вместо това ще посоча какво (според мен) би
трябвало да е правилното отношение.
Наскоро писах подробно как функционира
демокрацията като система – че това е „управление на народа“, където ние
управляваме държавата непряко, чрез избрани от нас представители. В този смисъл
политиците се явяват нещо като „наемни работници“ – хора, които ние „наемаме“
(избираме) за да свършат определена работа, в случая да управляват държавата...
В този смисъл управляващите се явяват
обикновени хора, назначени от нас на тази длъжност(управители). Те не са
съвършени, още по-малко са „богопомазани“ – и християните не би трябвало
да изискват или очакват подобни неща от тях.
Затова и нашата длъжност – като избиратели – е
да следим за провежданите политики, съответно одобрявайки или противопоставяйки
се на различните неща, които се вършат или говорят.
Вземайки впредвид горното виждаме, че е напълно
естествено да имаме помежду си политически различия – за различните хора
различни неща са важни, преценката ни за
хора и идеи е субективна и т.н. Всичко това определя кои политици ние ще
смятаме за по-добри (и желани да управляват) от други. Това обаче не ни
освобождава от следните отговорности:
1. Да не обожествяваме въпросният политик, постепенно приемайки
го за (почти) съвършен.
2. Ясно и открито да се противопоставяме на
политиките на нашите любимци, които смятаме за грешни и/или неправедни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар