понеделник, 17 март 2025 г.

Политиците и Помазаникът

„...мнозина ще дойдат в мое име, казвайки: Аз съм Помазаникът...“

Матей 24:4

 

Повода да напиша този кратък материал е поредното изказване по въпроса, с което се сблъсках с днес (перефразирам го леко) :

„Как може да казваш, че обичаш Бог, когато не харесваш политика Х?“

Това ми напомни за проблем, с който се сблъсквам непрекъснато – съзнателно или не, християните търсят „Господният Помазаник“ сред политиците. Всъщност, докато пиша тези редове, президента Тръмп е даже открито обявяван за „Господният Помазаник“ в християнските среди в САЩ (виж „Помазанието на Кир“).

Ще познаете кой е „помазаникът“ за определен чове/избирателк обикновено по тези две неща:

1. В неговите очи той е на практика съвършен – винаги защитаван и никога критикуван. Няма сфери и политики, за които избирателя не е съгласен с него и му се противопоставя. Практически всичко, което този политик върши, е добро.

2. Който харесва този политик е от „добрите“, който не го харесва е от „лошите“.  Често дори нехаресващите го са определяни директно като (волни или неволни) „богопротивници“ – както в цитираният въпрос в началото на текста.

 

Сравнете горните 2 точки със следните „атрибути“ на Исус Христос:

1. Той е „без петно или недостатък“.

2. Който Го приеме, приема Бога, а който Го отхвърли – отхвърля Бога.

 

За мен приликата е повече от очевидна, но няма да се впускам сега в подробности – вместо това ще посоча какво (според мен) би трябвало да е правилното отношение.

 

Наскоро писах подробно как функционира демокрацията като система – че това е „управление на народа“, където ние управляваме държавата непряко, чрез избрани от нас представители. В този смисъл политиците се явяват нещо като „наемни работници“ – хора, които ние „наемаме“ (избираме) за да свършат определена работа, в случая да управляват държавата...

 

В този смисъл управляващите се явяват обикновени хора, назначени от нас на тази длъжност(управители). Те не са съвършени, още по-малко са „богопомазани“ – и християните не би трябвало да изискват или очакват подобни неща от тях. 

Затова и нашата длъжност – като избиратели – е да следим за провежданите политики, съответно одобрявайки или противопоставяйки се на различните неща, които се вършат или говорят.

 

Вземайки впредвид горното виждаме, че е напълно естествено да имаме помежду си политически различия – за различните хора различни неща са важни, преценката  ни за хора и идеи е субективна и т.н. Всичко това определя кои политици ние ще смятаме за по-добри (и желани да управляват) от други. Това обаче не ни освобождава от следните отговорности:


1. Да не обожествяваме въпросният политик, постепенно приемайки го за (почти) съвършен.

2. Ясно и открито да се противопоставяме на политиките на нашите любимци, които смятаме за грешни и/или неправедни.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Криейтив Комънс договор
Публикациите са лицензирани под Creative Commons Некомерсиално-Без производни 2.5 България License