Сред християните често възниква въпроса „Какво трябва да
бъде нашето отношение към богатството?“
Защо и нашият Господ Исус Христос и неговите апостоли се изказват
толкова негативно за богатството и богатите? Не е ли богатството благословение
и не бяха ли мнозина от старозаветните праведници ( например Йов, Авраам, Исаак, Яков
и др.) богати? Нещо повече – не е ли казано изрично (поне за някои от тях), че богатството им се дължи на благословението
от Господа? (напр. Йов 42:12, Битие 24:1, Битие 26:12-16, Битие 30:27-30)
В Новият завет обаче виждаме съвършено друга картина - предупреждението на Исус колко „мъчно е да
влезе богат в Божието царство (Матей 19:23), призиви към учениците да продават
имота си и да дават на сиромасите(Матей 19:21, Лука 12:33), наставления да не
се грижим „какво ще ядем и пием“ и др.
За да разберем това привидно противоречие е необходимо да се
вгледаме в новото откровение, което получихме от нашият Господ Исус Христос – и
по-специално в Неговата мисия.
Христос дойде на света за да бъде света спасен чрез Него. По-конкретно :
- Той ни изкупи от силата и проклятието на греха, ставайки сам Той жертва за грях.
- Той (бидейки „образ на невидимия Бог) ни изяви и показа Бога.
За да извърши това Той „се отказа да държи твърдо равенство
с Бога“ (Филипяни 2:7) и „като бе богат,
за нас стана сиромах“ (2 Коринтяни 8:9). Защо беше необходимо това? Защото за
да ни помогне беше необходимо Той да страда
вместо нас. А за да може да страда вместо нас беше необходимо да стане като нас. Как би могъл да
понесе греха на Човека (т.е. на цялото човечество) без сам Той да стане
Човек? И не просто стана Човек, но
най-последния между човеците – за да не му бъде спестена никоя човешка скръб и
тегота, но Той да ги понесе всички и да ги унищожи на Кръста заедно с "тялото на греха" (Очевидно е, че
ако беше по някакъв начин привилегирован, Той не би могъл да представлява
цялото човечество.).
Христос не само изпълни всичко това, но ни даде и друга
огромна привилегия – възможността да участваме
в Неговото дело и да споделим Неговата слава. Той основа Църквата Си, която
да бъде Негово тяло тук, на земята. Какво означава това? Означава че Той не
само се възнесе в плът стои „отдясно на Отца“, но в известен смисъл продължава
да живее в плът и на земята – чрез Църквата.
Църквата е Неговото тяло тук и сега. Когато Той иска да отиде някъде, отива
чрез Църквата. Когато иска да извърши нещо, върши го чрез Църквата. Той е в Църквата и Църквата е в Него. По този
начин Църквата съучаства в Неговото дело, а оттам и в Неговата слава.
Какво означава това на практика за мен, обикновения редови християнин? Означава, че (макар и в един много ограничен контекст)
Христос продължава делото си в и чрез мен
– там където е благоволи да ме постави, сред някаква малка или по-голяма
общност от хора. Означава, че – в и чрез
мен – Той отново трябва да се смири и да стане „последен“ за да може да бъде
свещеник (в и чрез мен) за тези хора. Само
по този начин ще мога – макар и в моя мъничък локален контекст – да изпълня
(или Христос да изпълни в мен – то е едно и също) горните две точки.
Какво ще стане ако не го направя?
- Ако не съм последен от всички няма да мога да понеса теготите им и да им бъда свещеник пред Бога.
- Няма да им представя истинския Бог, а друг бог – такъв който не се смирява, държи на своето, а често и не само че не се задоволява с положението, което вече има, а държи и още повече да придобие.
Не съм сигурен, че мнозина християни се замислят за величината
на богохулството, което се крие в последната точка, за петното, което можем да
лепнем върху Божието лице. Ако твърдим,
че сме „тяло Христово“, че сме се „облекли в Христос“ то това означава че ние сме Негов образ –
точно както Той е „образ на невидимия Бог“. И е естествено хората да погледнат
да видят що за човек е този Исус – най-малкото от любопитство. И какво виждат?
Най-лошото от всичко е, че освен нашата немощ – която е поне
в някаква степен естествена – твърде много лъжебратя са се вмъкнали между нас,
които не само че не се срамуват от това, че изобщо не приличат на Христос, но и
с необяснима дързост и безочие твърдят, че всъщност това бил истинския Му образ
– един христос, който обича богатството и комфорта, стреми се към светска власт
и почести и мисли единствено какво още може да “издои“ от Бога за да си живее
максимално дълго и комфортно в този свят и чието царство е тук и сега (без
значение дали го заявяват в прав текст или не).
Затова в заключение бих искал да призова всички истински
братя в Христос – разграничете се от подобни хора и техния христос. За да не станете съучастници в злите им дела и
в наказанието им, което неизбежно ще дойде ако не се покаят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар