петък, 16 септември 2016 г.

Богатството в Новия завет

Сред християните често възниква въпроса „Какво трябва да бъде нашето отношение към богатството?“  Защо и нашият Господ Исус Христос и неговите апостоли се изказват толкова негативно за богатството и богатите? Не е ли богатството благословение и не бяха ли мнозина от старозаветните праведници ( например Йов, Авраам, Исаак, Яков и др.) богати? Нещо повече – не е ли казано изрично  (поне за някои от тях), че богатството им се дължи на благословението от Господа? (напр. Йов 42:12, Битие 24:1, Битие 26:12-16, Битие 30:27-30)
В Новият завет обаче виждаме съвършено друга картина  - предупреждението на Исус колко „мъчно е да влезе богат в Божието царство (Матей 19:23), призиви към учениците да продават имота си и да дават на сиромасите(Матей 19:21, Лука 12:33), наставления да не се грижим „какво ще ядем и пием“ и др.

За да разберем това привидно противоречие е необходимо да се вгледаме в новото откровение, което получихме от нашият Господ Исус Христос – и по-специално в Неговата мисия. Христос дойде на света за да бъде света спасен чрез Него. По-конкретно :
  1. Той ни изкупи от силата и проклятието на греха, ставайки сам Той жертва за грях.
  2.  Той (бидейки „образ на невидимия Бог) ни изяви и показа Бога.

За да извърши това Той „се отказа да държи твърдо равенство с Бога“  (Филипяни 2:7) и „като бе богат, за нас стана сиромах“ (2 Коринтяни 8:9). Защо беше необходимо това? Защото за да ни помогне беше необходимо Той да страда вместо нас. А за да може да страда вместо нас беше необходимо да стане като нас. Как би могъл да понесе греха на Човека (т.е. на цялото човечество) без сам Той да стане Човек?  И не просто стана Човек, но най-последния между човеците – за да не му бъде спестена никоя човешка скръб и тегота, но Той да ги понесе всички и да ги унищожи на Кръста заедно с "тялото на греха" (Очевидно е, че ако беше по някакъв начин привилегирован, Той не би могъл да представлява цялото човечество.).

Христос не само изпълни всичко това, но ни даде и друга огромна привилегия – възможността да участваме в Неговото дело и да споделим Неговата слава. Той основа Църквата Си, която да бъде Негово тяло тук, на земята. Какво означава това? Означава че Той не само се възнесе в плът стои „отдясно на Отца“, но в известен смисъл продължава да живее  в плът и на земята – чрез Църквата. Църквата е Неговото тяло тук и сега. Когато Той иска да отиде някъде, отива чрез Църквата. Когато иска да извърши нещо, върши го чрез Църквата.  Той е в Църквата и Църквата е в Него. По този начин Църквата съучаства в Неговото дело, а оттам и в Неговата слава.

Какво означава това на практика за мен, обикновения редови  християнин? Означава, че  (макар и в един много ограничен контекст) Христос  продължава делото си в и чрез мен – там където е благоволи да ме постави, сред някаква малка или по-голяма общност от хора.  Означава, че – в и чрез мен – Той отново трябва да се смири и да стане „последен“ за да може да бъде свещеник (в и чрез  мен) за тези хора. Само по този начин ще мога – макар и в моя мъничък локален контекст – да изпълня (или Христос да изпълни в мен – то е едно и също) горните две точки.
Какво ще стане ако не го направя?
  1.  Ако не съм последен от всички няма да мога да понеса теготите им и да им бъда свещеник пред Бога.
  2. Няма да им представя истинския Бог, а друг бог – такъв който не се смирява, държи на своето, а често и не само че не се задоволява с положението, което вече има, а държи и още повече да придобие.

Не съм сигурен, че мнозина християни се замислят за величината на богохулството, което се крие в последната точка, за петното, което можем да лепнем върху Божието лице.  Ако твърдим, че сме „тяло Христово“, че сме се „облекли в Христос“  то това означава че ние сме Негов образ – точно както Той е „образ на невидимия Бог“. И е естествено хората да погледнат да видят що за човек е този Исус – най-малкото от любопитство. И какво виждат?

Най-лошото от всичко е, че освен нашата немощ – която е поне в някаква степен естествена – твърде много лъжебратя са се вмъкнали между нас, които не само че не се срамуват от това, че изобщо не приличат на Христос, но и с необяснима дързост и безочие твърдят, че всъщност това бил истинския Му образ – един христос, който обича богатството и комфорта, стреми се към светска власт и почести и мисли единствено какво още може да “издои“ от Бога за да си живее максимално дълго и комфортно в този свят и чието царство е тук и сега (без значение дали го заявяват в прав текст или не).

Затова в заключение бих искал да призова всички истински братя в Христос – разграничете се от подобни хора и техния христос.  За да не станете съучастници в злите им дела и в наказанието им, което неизбежно ще дойде ако не се покаят.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Криейтив Комънс договор
Публикациите са лицензирани под Creative Commons Некомерсиално-Без производни 2.5 България License